Със теб живея, смърт.
                          Танцуваш ти край мене,
                           косата ти-наточен лунен сърп
                           най-светлото и грешно ще ми вземе.

                          В любов и радост, в мъка и тъга
                          очите ти ме следват безпристрастно.
                          Купувам всичко днешно от света.
                          Почакай още малко да порасна.

                          Почакай роза, сладък аромат
                          в душата ми до болка да се впие.
                          И да открия мъж сънуван и сърцат
                          и обичта му бавно да изпия.

                                                                     Вяра Дамянова